Днес обявяваме СПИН-а и рака за най-кошмарните болести, с които не можем да се справим, но за щастие те засягат само част от човечеството. Но болестта, която тихомълком се настанява във всяко едно тяло, което е немарливо към собственото си здраве и скъсява живота ни с поне 10 години е почти незабележима за нас. А това е обездвижването на двигателната система. Спокойно можем да посочим липсата на движение като един от основните проблеми за всяка една прослойка в обществото, както и за всяка една възрастова група.

Децата не могат да се движат толкова, колкото им се иска и колкото е полезно за тях, защото не бива да излизат от къщи без родител, а той съответно има куп неща, които трябва да свърши било то до печката или пред компютъра. Децата нямат възможност да спортуват - първо, защото някой трябва да отдели време, за да ги води и връща от занятията, и второ, защото у нас не е развит безплатния масов спорт. Да не говорим, че много от така наречените елитни, дори столични училища, нямат истински физкултурен салон и нямат достатъчно спортни площадки в двора на училището.

реклама

И това е малка част на факторите водещи до обездвижване при децата, за които ние големите би трябвало да се грижим.

Но как да го направим като много от нас нямат познания относно двигателно опорната система и самите ние не се движим достатъчно.

Как ще научиш детето си, че е полезно да ходи пеша, ако дори за вестник отиваш с колата?

Как детето да обикне разходките в планината, ако гледа планините само по Discovery?

Как да се научи да кара колело, ако няма алеи предназначени за това, а и родителите му не могат да карат колело?

Всяко дете си мечтае за татко, който в събота сутрин да каже: Хайде да яхваме колелата и да отидем в гората или за риба или на еднодневно пътешествие със сандвичи или просто да покараме в парка няколко часа. Разбира се, с това не обвинявам родителите, защото пък днешното съвремие е такова, че единственото, което можеш да правиш в името на децата, за да им осигуриш добро бъдеще, е да работиш, да работиш, да работиш и то колкото по-добре платена е работата, толкова по-обездвижваща е. Има големи компании, които осигуряват на служителите си възможността да спортуват безплатно, но ние хората постоянно се състезаваме с другите – и това да правим пари и да водим здравословен начин на живот се оказват две несъвместими неща.

А съвременният застоял начин на живот многократно увеличава риска от остеопороза, особено при жените. Освен това липсата на движение влияе негативно върху цялостното здравословно състояние на организма и е причина за развитието на много хронични дегеративни заболявания. Правени са експерименти да поставят неподвижен на легло млад, здрав мъж само за три седмици. Вследствие на залежаването сърдечно съдовата му система влошава работата си и общите му параметри са като на човек с 20 години по-възрастен от него. Учените виждат връзка между намалената двигателна активност на хората и намаляването на съпротивителните сили на човешкия организъм при стрес, проблемите със съня, отслабването на мускулите и намаляването на добрия холестерол в организма. От тук и бичовете на съвремието като депресия, избухливост, постоянна нервност и напрежение. И ако за рака може да кажем, че ни напада изневиделица и не сме виновни, то за болестите вследствие на обездвижване сме донякъде и лично отговорни.

                                                                                         http://www.az-jenata.com